Детето не умее да губи, изпада в истерия и плаче

Когато малкото дете иска винаги да бъде първо и не търпи поражение, това е нормална реакция. Но ако след като порасне реакцията му при загубата е същата, трябва да му помогнем и да го научим да се справя със ситуацията. 

„Когато играем настолни ролеви игри с нашия 6-годишен син, всеки път има сълзи. Осъзнавайки, че губи, той разваля играта, бута фигурите на пода. Как да реагираме на подобни сцени?"

Ето съветите на детския психолог Ксения Несютина.

Малките деца вярват, че са най-добри във всичко.
За да съхраните психиката му, е важно в ранна възраст ( до около 5 години) да няма състезания и сравнения. Със своя подход и умения, родителите могат да направляват процеса на емоционално съзряване.

Защо децата се чувстват толкова зле от пораженията си

Обикновено от 5-6-годишна възраст децата се запознават с първите настолни или отборни игри. И в същото време трябва да се изправят пред ситуация, в която може да не са първи и да не победят.
Когато детето загуби в игра, то е изправено пред няколко сложни болезнени чувства наведнъж, с които не винаги може да се справи самостоятелно.

Първо, това е обичайната горчивина от поражението. Дори възрастните се разстройват, когато губят. Децата са много по-разстроени.
Второ, това е ревност, чувство за конкуренция, понякога завист.
То има съмнения, че е добро и, че едва ли някой ще обича този "неудачник".
Трето, това може да бъде и разочарование от себе си, гняв към себе си за някои пропуски в играта.
Децата се нуждаят от време, за да се научат как да се справят с тези чувства, без да се карат, да крещят от яд и да хвърлят играчки.

Не му предлагайте да играете отново

Често родителите се опитват да утешат детето си: "Но последния път ти спечели!" или „Е, ако искаш, ще играем отново тази игра.“
От една страна, това не е най-лошата тактика. Но вашата цел е да откъснете детето от преживяванията му. Ако в следващата игра то спечели, наистина ще забрави за малко какво е почувствало. Ако обаче загуби, това само засилва предишната истерия. 
Всъщност ние не помагаме на детето да се справи с чувствата, не го учим да се справя с тях, а просто „пъхаме главата му в пясъка.“
Това ще доведе до факта, че в зряла възраст то винаги ще се опитва да скрие чувствата си. По правило в трудни ситуации такива хора се опитват да се шегуват. Чувстват се зле, тъжни, но прахосват много енергия, за да покажат на всички, че се справят добре. Уморяват се и в крайна сметка се опитват да променят нещо, за да не им се налага отново да се преструват, че са добре, когато изгубят играта.
Не сравнявайте детето и не го обвинявайте и не казвайте, че "на неговата възраст никой не се държи така“

Снимка: Guliver / Getty
Представете си типична ситуация: мама, татко и две момчета играят настолна игра. Големият е на 6 години, малкият на 4 години. Играта върви зле за големия и той губи. И малкият брат е победител. Големият започва да плаче неудържимо, ядосва се, блъска и разпилява цялата игра. Родителите се намесват: „Ти вече си голям, защо плачеш? По-големите трябва да отстъпват. Какво като брат ти спечели!“
Този подход само изостря ситуацията и сложните чувства, но не помага за справянето с тях. Той само „налива гориво в огъня“.
Детето не знае знае как да се справи с чувствата си, и се затваря още по-силно при житейски трудности. Страхува се да взема решения и се опитва да се движи по течението.

Не го гонете от стаята, за да помисли върху поведението си

Някои родители трудно понасят бурната реакция на детето, особено когато то започне да разваля играта, хвърляйки предмети. Те повишават тон и изпращат детето в другата стая. Този вариант е добър, защото има граници и те трябва да се справят. Така му показват, че проявата на всякакви чувства и емоции е добра, но те не могат да бъдат изразени чрез рушене и унищожаване на всичко наоколо.
Но в такава тактика, отново липсва нещо основно. Детето изпитва редица сложни чувства, но родителите не му дават ключ и не му помагат да се справи с тях.

Как да научите детето си да се справя с поражението

Важно е да спрете разрушителните му действие. И после – да му съчувствате, че е изгубило и да споделите болката му. Ние, възрастните, знаем, че всички емоции са временни и детето трябва да бъде научено, че всичко ще премине.
Обяснете на хлапето, че всеки губи понякога и в това няма нищо лошо.
Не си струва да оставите детето да унищожи всичко наоколо. То може да счупи и съсипе играта и тогава много ще съжалява за емоционалния си изблик.

Благодарение на адекватната реакция на родителите при болезнена загуба, детето става емоционално по-силно и по-стабилно.
Обикновено, ако родителите се държат правилно, тогава до 7-8-годишна възраст децата вече реагират по-спокойно на ситуации, в които не печелят и не са първи.

Ами ако детето вече е над 8 години и все още реагира емоционално на загубите

1. Може би детето ви е по-чувствително и ще се научи да приема поражението малко по-късно. В моменти на загуба продължавайте да го подкрепяте, но не му позволявайте да крещи, да чупи, хвърля и да обижда други деца.

2. Понякога загубите са особено обидни и болезнени, ако в играта участват други членове на семейството: братя, сестри, баща, дядо. Тук също е примесена ревност, така че за детето е по-трудно да се справи. То може да реагира неочаквано. Помислете за това, не се страхувайте от реакциите му и не му се карайте.

3. Ако смятате, че детето ви реагира прекалено емоционално за възрастта си, тогава проверете дали наистина му съчувствате. Дали истински го подкрепяте или по-скоро му забранявате да плаче и да се ядосва. В тези случаи децата продължават да крещят, да тропат с крака и да плачат след загуба.

Мона Василева